Ако животът е само болка и страдание, струва ли си да го има? Ако всеки ден се събуждаш с ужас от това, което може да ти поднесе денят, струва ли си изобщо да го започваш? Ако пред очите си виждаш единствено смразяващи картини на смърт и болка, ако всяка мисъл за бъдещето е свързана с чувство за абсолютна безизходица и вакуум, ако няма нещо в теб самия, което смяташ за хубаво, то защо трябва да се мъчиш?
Здравейте, аз съм Борис, повече от 15 години страдах от депресия, безсъние и паническо разстройство. Аз умирах всеки ден, по няколко пъти на ден, за да се изправя след поредния пристъп на паника и да продължа съществуването си до следващата смърт.
Тази книга не е наръчник за самопомощ. Тя е биографията на моята Голгота обратно към самия мен, на опита да събера себе си от малкото парчета, които ми бяха останали и в които бледо се отразяваше истинският ми Аз.
И в крайна сметка, когато съблечеш всичко, когато се бориш за всяка глътка въздух, когато отхвърлиш цялата суета и задушаваща амбиция, и когато остане само голият живот, тогава има едно нещо, което винаги те връща към теб самия. Любовта! Към самия живот!
